Медицински център по холистична медицина

Холистичната медицина е пълноценна медицинска система за профилактика и лечение, която мощно подпомага естествения стремеж на човешкия организъм към самоизлекуване. Самата дума „холистичен” идва от гръцки език (holos = „цял, цялостен, интегрален”).
При холистичната медицина човешкият индивид се разглежда като съставен от три основни, взаимносвързани и влияещи си нива със свои енергийни полета или организационни модели: умствено – духовно; емоционално – писхическо и физично – материално ниво.
1. Умствено – духовно ниво – това е тази част от организма, която отразява промените във възприятията и разбиранията на индивида. В йерархията на умственото ниво след духовното идват умствените процеси – способността да сравняваме, смятаме, синтезираме, анализираме, общуваме, създаваме и изразяваме идеи, начина на мислене и т.н. или това ниво формира нашия филтър, през който приемаме себе си и света около нас, формира нашите ценности, нагласа и модел на поведение. Духовната страна на човека е най-висшата му част и именно тя позволява еволюцията и напредъка у всеки индивид.
2. Емоционално – психическото ниво е това, което поражда и отразява емоциите. Всички ние изпитваме широка гама от емоции в различни степени, вариращи между: любов – омраза; радост – тъга; спокойствие – тревога; вяра – недоверие; смелост – страх; сигурност – несигурност. Обикновено изпитваме различни емоционални състояния от единия полюс до другия. На емоционално ниво човек е здрав дотолкова, доколкото храни положителни емоции – те водят до чувството за щастие. Колкото повече негативни чувства изпитва човек, толкова по-малко той е здрав на емоционално ниво.
3. Физическо ниво – това е тази част от човешкото същество, която е получила най-голямо внимание от медицинската наука. Физиологията му и действията му се опират на закони и принципи, които показват йерархия между трите нива.
Организмът чрез сложен механизъм поддържа йерархия на всичките три нива. Най-важно за организма е умствено – духовното ниво.Смущение на това ниво се усеща остро от целия организъм. Следващото по значение е емоционалното ниво, а на последно място – физическото тяло. Организмът се опитва да защити по-важните си части, като спира увреждането на по-периферните нива, т.е. физическото ниво.
СХЕМА
При общоприетата сега практика в алопатията на опреде¬лена съвкупност от симптоми обикновено се дава име на някаква болест. Сами по себе си,симптомите не са болестта, а представ¬ляват уникалния начин на реакция на организма към стреса и усилията за преодоляването му. Начинът на проявление на тези признаци показва посоката на най-малкото съпротивление, което избира имунната система, за да ни защити по най-добрия начин.
Според холистичния подход обаче болестта е само една. Тя представлява разстройството на жизнената сила, което се изразява в различни оплаквания на различните нива според индивидуалната реактивност и конституционалните слабости на индивида и затова протича специфично при всеки. Ето защо индивидуалният холистичен подход е толкова важен за успешното лечение. Според Хипократ „по-важно е да знаем какъв е човекът, който е болен, отколкото от каква болест е болен.” Затова когато се определя лечебният план, трябва да се обръща внимание именно на различията между хората, на уникалния начин на живот и нужди на всеки, както и в спецификата в изявата на болестта при съответния индивид. С други думи, винаги трябва да се лекува болният човек, а не абстрактни болести. В човешкото тяло нито един орган не може да съществува сам за себе си. Затова и лечението на болния, независимо какъв проблем има, трябва да бъде цялостно, а не „на парче”, каквато е практиката на стандартния медицински подход.
Въпреки претенциите за прилагане на холистично отношение,конвенционалната медицина не обръща сериозно внимание на двупосочната връзка ум/емоции–тяло. За съжаление, тя по-често потиска симптомите, без да лекува в действителност. Даването на алопатични медикаменти или предприемането на хирургична интервенция, насоче¬ни само към премахването на оплакванията с цел „бързо лечение”, е опасна практика, защото по този начин не се отстранява причината за страданието.
Всъщност холистичният подход е най-ясно обяснен в хилядолетната китайска медицина и философя, чрез взамовръзката на Трите съкровища – ДЖИН, ЧИ и ШЕН.



При един хеморагичен инсулт основната симптоматика ще се изразява във внезапен колапс, придружен със загуба на съзнание, стигаща да кома. Лицето, езикът и ушите ще бъдат зачервени, ще имаме обилно изпотяване и клокочещ шум в гърлото. Могат да се появи запек и задръжка на урината. Други симптоми са – свити юмруци, затруднено дишане, отклонение на езика, нишковиден и забързан пулс и т. н. Обикновенно тази симптоматика е следствие от една хиперактивност на чернодробният Ян и от разрушаване на Ин в тялото на пациента.
Основните точки, които бихме могли да използваме в този случай са: ЧД 4 и ЗСМ 26, с цел да се възстанови съзнанието, а комбинацията им с ЗСМ 20 води и до неговото проясняване. От своя страна третирайки Б 1, ние сваляме горещината от главата към крайниците, а пресурата в Б 3, ЧД 3, СТ 36 или ДЧ 11, ще понижи артериалното налягане. С много добър антиспазматичен и успокояващ ефект са ДП 6 и П 6 /фиг.229/.
Много често сърцебиене се получава след редовното приемане на големи количества горещи и пикантни храни, алкохол, при наличието на хронични възпалителни процеси, причиняващи увеличавене на сърдечния Ян и намаляване на неговият Ин.
При тези състояния имаме чувство на горещина и тежест в гърдите и изпотявяне. Появява се периодично сърцебиене с чувство на страх, безпокойство, раздразнителност, чувство за пълнота в стомаха, запек, сухост в устата, световъртеж, безсъние и нощни кошмари. Пулсът е нишковиден и ускорен.
Точките, които ще използваме в този случай – за потискане на сърдечният огън С 8, П 4, ЧД 3, за по-голямо успокоение С 7, а за отделянето на слузта – ТЧ 3, СТ 36 и 40.

Категории: Без категория

Вашият коментар